„Света Троица“ е късносредновековна българска църква, построена през XVI-XVII век. Еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, вкопана на две стъпала в земята. Изградена е от ломен камък на хоросанова спойка, а антите и надвходната ниша са от бигор. Цялата вътрешност е била изписана. От стенописите са останали фрагменти. Църквата е паметник на културата. […]

„Света Петка“ е късносредновековна българска църква в село Вуково, община Бобошево, област Кюстендил. Разположена е на левия бряг на река Струма, в източната махала на селото. Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада. Сводът е полуцилиндричен. Излизащите на западната фасада анти и издадената апсида на източната стена раздвижват архитектурния […]

Провиралкята е скално светилище, намиращо се в непосредствена близост до язовир Лиляч, край едноименното село, разположено в южните склонове на Конявската планина. Предполага се, че култовото място е възникнало още в енеолита, а впоследствие е било наследено като сакрална територия от тракийското племе пеони, където са се провеждали ритуали за плодородие.На около 1 km от […]

Граничкият манастир „Свети Лука“ е действащ девически български православен манастир. Част е от Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия. Граничкият манастир „Свети Лука“ е действащ девически български православен манастир. Част е от Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия.Предполага се, че манастирът е основан през 10 век (това се подкрепя от названието на местността в която […]

Кадин мост е каменен мост над река Струма, в село Невестино, област Кюстендил.Мостът се намира в центъра на село Невестино. Състои се от пет свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на моста, изграден от големи дялани гранитни блокове. На източния парапет от южната страна на моста е вдигната гранитна плоча с издълбан […]

Паметникът се намира в близост до летище Паничарево и село Голям Върбовник. Изграден е през 1970 г. на хълма Клисурата. Той е построен в памет на загиналите шестнадесет партизани през 1944 г., край с. Еремия. 42°16’19.1″N 22°57’44.1″E

Видът на фортификационната система, начинът на градеж на зидовете и наличието на вътрешни постройки, както и подемният материал дават основание укреплението да се датира в широките граници на ІV–ХІІІв. Преди неговото изграждане на мястото е съществувало тракийско светилище и (или) селище от късната желязна епоха. Крепостта се намира на билото на възвишение, югоизточно от с. Зелен дол. N 42.007604 E 23.038571

Средновековният манастир в местността “Манастиро” се намира при вече запустялата Веселинска махала. Няма сведения кога този манастир е основан, нито кога е бил разрушен. Разоряването му трябва да е станало през османското робство, вероятно по време на кърджалийските размирици- края на XVIII началото на XIXв. От незапомнени времена мястото на някогашната обител е било общоселско оброчище (оброк). Днес целият терен е обрасъл с дървета […]

На 600 м. южно от село Мърводол, в местността “Извора”, се намират останките на средновековната българска православна църква “Свети Свети Козма и Дамян”. Предполага се, че датира от втората половина на XIVв. Църквата е изградена на стръмен скат, спускащ се към малка река. Постройката е кръстокуполна с размери 6,75×4,50м, в момента разрушена в по-голямата си част. Стените са съхранени на височина до 1,30 метра от нивото […]

Партизанският паметник се намира в Бобовдолското село Коркина. Паметника е издигнат в памет на 4-ма участници в партизанското движение преди 9-ти септември 1944 г., някои от тях загинали в Отечествената война. На паметника са изписани имената им – Стоян Симонски, Божил Велков, Георги Харалампиев и Петър Тонев. 42°19’47.5″N 22°57’06.6″E

Паметникът на загиналите във Втората световна война се намира в бобовдолското село Голема Фуча. Паметникът е издигнат в памет на загиналите жители на село Голема Фуча във Втората световна война и на него са изписани имената на загиналите. N 42.375347 E 22.944315

Паметникът на загиналите в Отечествената война се намира в централната част на радомирското село Извор. Той е изграден в памет на загиналите жители от село извор в Отечествената война (1944-1945г), и на участниците в партизанското движение преди 9-ти септември 1944 г. 42°19’47.7″N 22°57’06.4″E

Трите чешми – Добруджа, Тракия и Македония се намират в с. Поцърненци, махала “Калугерски Чифлик” (бившето с. Борисово). И трите чешми са напълно еднакви и са изградени през 1942 година. 42°29’45.4″N 22°52’36.3″E

Паметникът се намира в централната част на радомирското село Кленовик. Данни за селото под името Кленовик датират от XIV век, а самото място е заселено от повече от 8000 години. Територията му е 2 кв. километра. Кленовик дължи името на дървото клен, тъй като до манастира на селото има големи кленови гори. 42°25’22.4″N 22°55’16.3″E

Храмът “Възнесение Христово” се намира в централната част на с. Поцърненци, Радомирска духовна околия. С благословението на Негово Светейшество Софийският митрополит и патриарх Български Неофит, на 9-ти юни 2018 година новият храм на с. Поцърненци е осветен от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. 42°29’30.8″N 22°53’17.6″E

Роден е на 25 декември 1866 година в Кюстендил. Завършва Ломската педагогическа гимназия (1885) и Земеделското училище в Садово, след което и курсове по лесовъдство при френския експерт Феликс Луи-Мари Вожли. През 1888 г. работи като горски инспектор в Ловешки, Ломски и Врачански окръг, а след 1890 г. – в Кюстендил. През пролетта на 1891 година стартира най-значимото си дело – залесяването на […]