Часовниковата кула в град Дупница е един от символите на града. Построена е през 1782 г. като бейска бойна кула с четири мазгала (бойници) за отбрана.

Приспособена е за часовникова към последното десетилетие на ХVІІІ век (1790-1800 г.). Тогава е наричана сааткула. Разположена е в парк „Градска градина”, в близост до центъра на град Дупница.

Формата на кулата е трапецовидна, а дължината аа страната от 5,5 m и височина от 17,2 m. Часовниковият механизъм на кулата вероятно е изработен от български майстори и се състои от четири циферблата, но поради лошата поддръжка спира да работи през 1939 г. Кулата и часовникът са реставрирани през 1979 г. по случай 1300 г. от основаването на Българската държава.

От главната улица до мястото се достига по каменни стълби, като се преминава край паметника „Ятачката” и „Мемориалните плочи” на евреите-воини. Кулата е с четириъгълна издължена каменна основа, следвана от дървена част, на която са поставени часовниците, като завършва с метален, островръх купол. Около нея са изградени алеи и са поставени пейки. Частите на стария часовник са били изработени от местни майстори – със здрави и красиви оси и зъбчати колела. Часовникът се сверявал (курдисвал) на 24 часа. Определял е времето „ала турка” – с приблизителност. За камбаната се твърди, че е правена във Виена през 1782 година.

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранно византийска крепост от V-VI век и просъществувала до XII век. В миналото съществувал и мост.