Дупнишка крепост

Дупнишката крепост (известна още и като Кулата) е късноантична и средновековна крепост край град Дупница, изградена през V – IV век пр.н.е.

Намира се на 850 метра източно по права линия от центъра на град Дупница на естествено възвишение на десния бряг на река Джерман, при най-голямата теснина (известна като Цифуньо) в местността Кулата. Крепостният зид, граден от ломени камъни и споен с бял хоросан и пояси от тухли, върви по ръба и огражда площ от 5 – 6 дка. По сведения на местните крепостта е била с 6 – 7 крепостни кули. Северозападно пред крепостната стена е разположен крепостен ров с внушителни размери от дълбочина 8 m и ширина над 12 м. Площта на укреплението е била много гъсто застроена и населена, като в днешно време по целия терен се наблюдават много фрагменти от битова и строителна керамика.

През средновековието е използвана за защита на Струмския път. При нашествието на турците по тези земи крепостта е разрушена до основи, след което много от дупнишките граждани принудително са изселени в Източна Тракия между селищата Бунар Хисар и Малко търново, където основават село Дупница. Вероятно са използвани като добри рудари в разработването на железните мини около гр. Малък Самоков в Странджа планина.