„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георги“ е исторически православен манастир в село Старо Нагоричане, Северна Македония, основан през XI век. Днес от него е запазена само манастирската църква.
Съществуват предположения, че манастирът е построен от император Роман IV Диоген около 1070 година с намерението там да бъде погребан Прохор Пчински. От оригиналната църква са останали само фасадните стени, направени от добре оформени каменни блокове, арките и много малък фрагмент от фреска на северната стена на наоса. Възобновен е в 1313 година от крал Стефан II Милутин, който в 1318 година организира и зографисването на църквата. Годината 1313 е спомената в надписа, който се намира над западната входна врата, а на друг надпис от югозападната стена на църквата е отбелязано, че тя е изписана в 1317 – 1318 година.
През юли 1330 година оттук на път за Велбъжд минава крал Стефан Дечански. Във възобновената от баща му черква той се моли за мир, тъй като бившият му тъст цар Михаил III Шишман Асен потегля на поход срещу него.
Манастирската църква е под формата на продълговата трикорабна базилика с форма на издължен вписан кръст, а над нея се издигат пет купола, един голям осмостранен поставен в центъра и четири по-малки кубета. Долният дял от зидовите е от дялан камък, а горните дялове са изработени с редене на камък и цигла, при което е постигната една смирена и ефектна колоритност. Олтарната апсида е богато разчленена, отвътре е полукръгла, а отвън петостранна в горния дял. Църквата е запазила първоначалната си олтарна преграда, иконостаса, който е изработен от каменни стълбове, парапетни плочи и орнаментиран архитрав.
42°11’53.7″N 21°49’40.6″E